Много навреме идваш, браво! И много хубаво си се сетил да ме питаш „зад каква кауза бихте застанали днес“.
Ще ти призная, че от сума ти време в мен назрява бунт. А, не, срещу политическата или икономическата ни система си е отделно. Сега ме бунтува наличието на рекламата. Да, все повече ме дразни тя, появявайки ми се в какви ли не форми и по какви ли не канали – сутрин с кафето си изпивам и няколко десетки чайове против менопауза, разстройство и диария, болки в ставите и пр. Надвечер се облагородявам с информация за по-гладки подмишници, докато ми сервират земни продукти с неземно качество, но и с хапчета против газове, колко предвидливо… И да кажеш, че не разбирам ползите от тази си „информираност“ – не. Да кажеш, че не оценявам изкуството, наречено реклама – пак не, щото и аз съм в бранша… Обаче все повече ме дразни и чак ми се иска да се забрани със закон! Защо?! Ами, защото… чакай, ще ти изброя 10 основни причини. Най-малко! Виж сега:
1. Продуктът в рекламата и този в реалността са съвсем различни продукти.
Сигурен съм, че това си го забелязал. Гледаш на рекламата един такъв голям, сочен, дебел, отрупан с „аксесоари“ хамбургер, например, а какво получаваш когато си го поръчаш?! Аа, виждаш ли! То, по тоя повод даже видео-обяснение бяха пуснали едни такива световни производители, нали. Та тук какво имаме – лъжа. Или както са го квалифицирали в едни закони там, за които и ти сигурно ще се сетиш – „подвеждане на потребителя“.
2. Рекламата представя само определени страни на продукта.
Което е ясно защо е така, де – няма да ти покажат отрицателните му страни, я! Обаче това пак е подвеждане на потребителя, не си ли съгласен! Ще кажеш, че за краткото време на рекламата просто няма как да ти покажат всичко, нали, хаа, виждаш ли как те усетих. Ама именно де, като няма да е цялата истина, по-добре и хич да не ни занимават.
3. Рекламата ни се натрапва.
Тук вече много се нервя: по пощата, в трамвая, на улицата, в кафенето, в мрежата, вкъщи…, бе няма край, бе – отвсякъде някой нещо ти рекламира. Няма да се учудя ако скоро и в сънищата ни влязат. Ама туй, че не искам да ми рекламират, какво, то е без значение, ли! „Или ще си потребител или изчезвай, на нас ни трябва консуматор“! Че защо аз да си ходя, бе? Да си ходят те! Не съм ли прав?!
4. Търговските субекти нямат равни рекламни възможности.
Тук те хвърлих в дълбокото, а! Но ако се замислиш, ще го разбереш, просто е – малкият може ли да си позволи да рекламира така и толкова, както и колкото рекламира големият – не, очевидно е, не може. И къде остава тогава равният старт, защитата на конкуренцията и на правото ни на избор – рекламата ги е потъпкала. Ами щом потъпква права, установени със закон и нея да я няма – пак със закон.
5. Рекламата увеличава цената на продуктите.
Знаеш, че рекламата струва пари, а нужно ли е да ти обяснявам, че тия средства трябва да се върнат от някъде. Ще кажеш „от оборота, от увеличените продажби“. Бе, таранкоолу, тяхната цел е увеличаване на печалбата, не просто връщане на средствата за реклама. Парите за реклама отдавна са калкулирани и влезли в цената на продукта. И за мен и теб остава просто да плащаме повече, за да могат ония да си увеличават печалбите. С реклама.
6. Рекламата води до необмислени покупки, а от там – до обедняване на потребителите.
Да, ‘щото, айде аз и ти се питаме „това трябва ли ми?“ преди да купим нещо, ама знаеш ли колко хорица чуват, че туй било най-евтиното пиле, по-евтино нямало никъде и трябва им-не им трябва, отиват да си купят. Че взимат и за комшията. И после: „парите не ми стигат за тока“, „за обувки“ или „за почивка“. Ми няма да стигат, ама и той не е виновен човечецът, рекламата му е казала, че така ще спести, а всъщност го ограбва. Да я забраним, тогава!
7. Рекламата формира изкуствено по-висока ценност на рекламираното спрямо нерекламираното.
 |
| „Купи нашия продукт (ние сме с билборд)“ |
И с това ще се съгласиш, нали?! Не разбираш? Е, не разбираш. Ти от кой шоколад би си купил, без да си го опитвал някога, ако ти предложат да избираш от два вида шоколади на една цена – такъв, който си виждал в реклама и такъв, който никога не си чувал? Сега разбра ли? Ама това е само едната страна на нещата. Сега си представи, че цената на тоя от рекламата е малко по-висока и пак ми кажи кой от двата ще предпочетеш. Хоп, току-що заплати за марката на тоя шоколад, без нея реално да можеш да я консумираш. Усещаш ли за какво ти говоря?
Я чакай малко, я сега си представи, че марковият шоколад е двойно, не – петорно по-скъп от другия, обаче цял свят го знае и на важните места само от него се носи – кой от двата ще си купиш, ако приемем, че имаш парите? Ха, е, честито, вече си в клуба на богатите. А, не си ли богат? А ‘що се държиш като богат – аз ще ти кажа – защото рекламата е придала в очите ти ценност на тоя продукт, каквато той няма. Анадъмно?!
8. Рекламата използва методи за въздействие върху инстинкти, т.е. на подсъзнателно ниво.
И не ти говоря за 25-ия кадър – това го оставям на психолозите и криминалистите. Азбучна истина в маркетинга е, както се казва, че сексът продава. И дай, юруш наш’те, да вкараме у рекламата секс. То не бяха намеци, па и директни сцени на интимност с фонтани от удоволствие, които, видиш ли, тоя продукт, иначе сирене някакво, ще ти донесе. И ти на подсъзнателно ниво си казваш: „ох, на батко!“, а в магазина: „Дайте ми от това сирене, моля!“. Съгласен си, нали! Да не коментирам тогава с примери за останалите от великите ни инстинкти и направо да питам, след като тези методи също не са позволени от закона, но не успяваме да спрем използването им, защо да не спрем самите реклами?!
9. Рекламата не позволява коментар, отзив или диалог.
Подават ти каквото са си наумили и край. Ама дали е така, дали някой няма да каже „ей, това не е вярно“ или „аз го ползвах, но не ми помогна“, или да се зададе въпрос, дори – не може. На теб това ти се представя за цялата истина, само дето ти е представена от оня, дето не иска да я имаш цялата истина. „Нека проверим дали тези батерии наистина издържат два пъти по-дълго от обикновените батерии.“ – чувал си го това, нали. Е, я да видим кой твърди, че тези батерии издържат два пъти по-дълго – производителят им. И с какво ги сравнява – с „обикновени“ батерии. Ама чакай, ти виждал ли си обикновени батерии, кои са те, кой ги произвежда, те колко издържат – пълна мъгла. И хоп – доказали са ти нагледно зададения от самите тях въпрос-твърдение. И ти съгласен-несъгласен, приветстващ или освиркващ си оставаш ни чут, ни видян.
10. Рекламата използва неразбираеми, несравняеми или несъществуващи понятия.
Е, те тука вече си говорим за изкуство – значи, много красиво, много идейно, изобщо върхът, направо си в друго измерение. Ама ти тоя продукт не го взимаш от онова измерение, нали. С други думи, на теб ти продават от онова, ама ти консумираш в това. Какво, пример ли да ти дам! Не разбираш от изкуство, значи. Обаче хората разбират. И купуват телефони, сокове, коли, почивки… от друго измерение.
Ей, на, станаха 10, а аз още не съм казал за насаждането на (извратени) морални ценности и.. още не съм почнал, дето се казва. Но като съм казал 10 – 10.
Не, не, чакай, че това не мога да го подмина, щото е валидно специално у нас: рекламата не е на български! Хахаах, ей, голям смях, да се чудиш на кого продават тия нашенци, ей – български продукт, с българско име, ама изписан на латиница, пеят ти на френски, а слоганът (не ме питай сега и за това) е на английски… Ох, насълзиха ми се очите… Ама чакай, ти само се огледай, ти даже табела с име на фирма няма да видиш на български у нас.
Както и да е, ето ти поне 10 основателни причини рекламата да се забрани със закон! И ти гарантирам, че без нея ще заживеем в един по-добър свят. Това е. Ти си на ход.
Вашият коментар