Еее, айде и вие, само ми е до интервюта днес, когато съм ангажиран в толкова важен проект, бих казал от национално значение, като „къде да се прекарам на почивката си това лято“… Ама, айде, дошли сте ми на крака, казвайте какво ви води насам.
Ооо, хаха, искате мнението ми за поведението на кабинета. Защо се смея ли, ами защото то това не е въпрос за мен, бе драги. Сбъркали сте, аз съм учител, не психиатър. Как така „за психиатър“ ли? Е, че то е очевидно. Ама щом за вас не е, момент само да взема тази така полезна ми вещ в последно време – таблета – и да ви насоча какво и къде да четете и да си направите изводите сами. А, не искате да четете и искате да чуете все пак моето мнение. Благодаря ви! Да, всъщност много правилно – защо да се напъвате да мислите, като някой вече може вече да го е измислил.
Ами нека започнем тогава от края. Няма ли да питате „защо“? Брей, голям респект съм ви вдъхнал, голямо доверие. Добре, радвам се. Та, какво има на края – има диагноза. Мда. И тя е синдромът „станишеф“. Всъщност, това му име е от мен. Благодаря! А в основата си този синдром е – какво – болестно състояние на ниво „личност“ от категорията на личностните разстройства. В случая, обаче е и заразно. Какво общо има този синдром с кабинета и неговото поведение ли! Мм, драги, бързо ще ви обясня. Нека само ви цитирам някои извадки от страницата за психичните разстройства в Уикипедия и по-специално от частта за личностните такива.
Признаци и симптоми:– Непреклонно чувство за правота– Постоянна безотговорност– Често изричане на лъжи– Невъзможност за поддържане на дългосрочни взаимоотношения– Чести кражби– Винене на другите за собствените грешки– Липса на разкаяние за постъпки вредящи на другите– Липса на контрол върху гнева, сприхавост– Патологична нетърпеливост– Неконтролируемо агресивно поведение– Злопаметност, склонност към отмъстителност– Подозрителност, изопачено приемане на околните– Грубо безразличие към чувствата на останалите хора, липса на съчувствие– Невъзможност за изпитване на вина, срам, страх или тревога…
Е, почвате ли да сгрявате? Или реотанчетата са с френски жички? Аааа, виждате голямо сходство; аа, всичко това може да се нарекат характеристики и на кабинета сега; еее, има си хас. Ама нали затова сте дошли при мен, да ви отворя очите, за което съм и призван. Само трябва да добавя, че понеже в нашия случай се смесват симптоми и с няколко други заболявания, които са виновните за характеристики на правителството като:
– Загубата на слух
– Амнезията
– Стремеж към разпространяване на болестта и върху околните
и т.н.
в крайна сметка имаме едно ново по вида си заболяване и затова и му дадох ново име, но иначе си е най-обикновено „разстройство на личността“.
А, виж това е много добър въпрос. Браво. Има ли лечение – има, разбира се, в специализирани психиатрични заведения. Е, да, не можете да пратите там някого без негово съгласие, особено пък за такова заболяване… Ама и вие с тези въпроси… А отговорите са ви пред очите. Специфични мерки. Ами помислете, де… Какво се взима при разстройство, как да „затегнем“ нещата така да се каже. Първо… Браво, най-после сами да си отговорите – протести, протести, протести… Чакайте малко, чакайте! Много бързо пък си затръгвахте, а исках още нещо да ви кажа за разпространяването на заразата… Аа, отивате на протест… Пак ще дойдете… Ей, ама не се дръжте като лумпени… и да не забравите, че болните от синдрома не са виновни, че са болни!
Вашият коментар