Темата за чистотата на българския език ми е болна тема. Разисквам я с приятели, чопля я в статии, но най-вече си страдам. Страдам, че нямаме политика по въвеждането, а защо не и измислянето на нови думи, преди чуждите да са добили все още по-голяма гражданска употреба; че самите ние не се интересуваме има ли и коя е българската дума, която можем да ползваме, а предпочитаме да побългарим чуждия термин. И това, дето се казва, няма оправяне. Обаче има и друго, което вече ми се струва направо нарушаване на граждански права.
Става дума за практиката информацията, която ни се сервира от една или друга медия, от един или друг източник, да бъде не просто съдържаща чуждици, признати или не, а направо да е на друг език. Най-често английски. Да де, ама уай, бе джанъм? На кого я пращат тази информация – на англичани ли? И да кажем, че аз не го владея тоя език, все пак съм българин у България, защо ми я пращат по канал, чрез който би трябвало да разбирам какво ми говорят, т.е. да ми говорят на български? Ами това не е ли тъкмо „нарушаване на граждански права“ и „дискриминация на основа език“.
Принципно, казвам си „нейсе, да се правят на каквито си искат“. Но предполагам, не съм единственият, който се сблъсква с все повече такива поводи за „страдание“. Дали от рекламните табели, които неизвестно за мен „защо“, са до една изписани на английски, дали от имената на продукти, които са все на латиница, нищо че се произвеждат у нас за нашия си пазар, дали от телевизия, дали от писма… – този модел си е вече стандарт. Макар и абсурден, но стандарт. И се питам, почему го правим така? Кой ни го налага този стандарт? И защо ние го приемаме? А може би просто става дума за грамотност?
Ето, примери: в магазина се оглеждам за паста за зъби – всичките са с английски имена. Даже паста „Bilka“. На пазара срещам табела „Prodavam cheren piper“. В е-пощата си намирам предложение от Evgeniya Dzhunkova, Government Accounts & State companies Manager, а в пощенската кутия – листовка от „Hamali v Sofia“… Е, не! В коя България живея…?
Вашият коментар