Народната мъдрост казва „Внимавай какво (си) пожелаваш“. Затова винаги ме е стряскало безсмислието на пожеланието „Бъди себе си“.
Може би идеята зад него е да сме истински, неподправени, да не се влияем от чуждото мнение, да не се страхуваме да вземаме решения…, но всъщност нима ако правим и обратното няма вече да сме (пак) себе си? Нима някъде има фиксиран образ на това какъв човек Е някой конкретно и като има яснотата какво би правил, ако е „себе си“, да се придържа към него? Ако и да имаше, обаче, той би ли бил себе си, щом няма сам да решава какво да прави? Получава се безсмислица някаква, нали!
От това, уж чудесно пожелание, идва и едно още по-парадоксално бих казал, разбиране за поведението ни – ние правим нещо, просто защото сме такива. Ха, та ние не сме животни! Ние имаме, поне би трябвало, някои неща в повече: ценностна система, разум, воля, любов.. Т.е., за разлика от животните, ние правим нещо не защото сме такива, а защото решаваме да сме такива.
Само че така излиза, че носим и отговорност за направеното, докато във философията на „аз просто съм такъв“ подобно понятие няма никакво място – колко нечовешки удобно! И ето го пак пародоксът: „Освободи се от съвестта си, освободи се от общочовешките ценности, освободи се…, човеко и бъди себе си“ преведено означава просто „Човеко, бъди животно!“. С този „аргумент“ и убиецът спокойно може да продължи да е убиец, и педофилът – педофил, и хомосексуалистът, какъвто си е – вина той за поведението си няма, той просто е себе си, „такъв се е родил“ (позната мантра, нали) да бъде, а изпълнението му, от самото пожелание се подразбира, е върховно духовно постижение, към което си заслужава да се стреми (и стремежът към което си заслужава да бъде подкрепен от всеки) човек…
Та, така и не мога да свикна с безсмислието на това пожелание и колчем го чуя, все се стряскам. За Човека, не за себе си.
Вашият коментар