Мой приятел с малчуган на около три години играел на компютъра си вкъщи някаква стратегия. Малкият се навъртал около него и гледал. След известно време гледане какво прави татко му го попитал:
– Тате, каква е концепцията на играта?
Моят приятел, разбира се, без малко да падне от стола, а ние, слушащите историята – на земята – от смях. И колкото пъти си споменаваме после тази история, винаги дълбокомислено заключаваме колко интелигентни са децата в днешно време.
Аз не играя на компютърни игри отдавна, но моите деца – вече три принцеси – да. Намират си в някакви сайтове флаш игри и си играят. Средната, като почитателка на поредицата Winx Club, предпочита игри с тях. Аз от време на време трябва да помагам, разбира се, с превод на някой бутон или съобщение, защото игрите са на английски. И май вече съм готов за професионален преводач в сферата на макиажа.
– Тате, какво ми казва тук? Колко приятеля ми трябват? – вика ме малката. Явно в играта трябва да се създават приятелства. „- Каква хубава игра“, казвам си.
Отивам да прочета излязлото съобщение – „За това приключение ви трябват поне 2-ма добри приятели“. Зачитам се и в поясненията: „Колкото по-богат приятел имате, толкова по-хубави подаръци и повече пари ще получавате от него, които да използвате за нови дрехи и аксесоари или приключения. Полезна подсказка: можете да имате не само един приятел.“
Беше мой ред „да падна от стола“, само че не от смях.
Осъзнавайки каква е концепцията на играта, се замислих колко малко си даваме сметка за подобни канали, които всъщност формират ценности. Чудим се, когато попораснали вече децата се оказват своенравни, злобни, егоисти, неблагодарни, агресивни, арогантни, нагли, меркантилни, предатели, продажни, развратени… Отдаваме го на навлизането им във възрастта на бунта и се надяваме с разговори и обич да ги „поправим“. Но кой ги е „счупил“, как така от тези прекрасни малки принцове и принцеси, щом пораснат, се появяват „чудовища“? По кои канали е стигнал до тях? Казват, че за формирането на ценности важни са първите седем години, но тогава децата ни са с нас, приятелите ни, детските учители – основно хора, на които може да се разчита да дават добър пример. Е, давам си сметка, че към тях трябва да прибавим и всички онези, които стават част от ежедневието на децата ни чрез компютърните игри, филмите, предаванията, книгите, песните, новините, рекламите, но някак не ми се виждат толкова важни. Да, ама не, тяхното „възпитание“ има съществен принос за изграждане на малките като личности. А май и на големите…
Кой „чупи“ децата ни и как може това да му е концепцията е без значение – явно винаги ще има кой, а и как да ги достига. Включително чрез самите нас, техните родители. Тогава, разумно би било да потърсим начини да противодействаме. Било като променяме себе си, било като реагираме на лошото в концепциите, било като увеличаваме добрите канали, за сметка на лошите… Важното е да осъзнаем проблема и да поискаме да го решим. Без значение каква е сферата – детско образование или политика, изкуство или спорт, заради нас и децата ни трябва да свикнем да се питаме „каква е концепцията на играта?“.
Вашият коментар