За съжаление, този метод за набиране на средства си е просто бизнес. Бизнес, който съществува на гърба на наистина нуждаещия се от помощ и есплоатиращ доверието и желанието за съпричастност на даряващите. Схемата е напълно законна и на пръв поглед – целесъобразна. Организациите работят кампанийно, за обществено набиране на средства за одобрен по съответния държавен ред нуждаещ се. Целта на техните действия е да бъдат достигнати максимум потенциални дарители с информация за нуждаещия се и съответно акумулиране на средства в негова полза по избрани от самата организация методи. За тази им дейност на тях не им се заплаща. Страхотно, нали! И тук има една малка подробност, за която ние, даряващите на улицата, не знаем.
Ние не знаем, че организацията продава тези картички нерегламентирано (те за пред властите уж са подарък) и безотчетно. В края на деня групата продаващи отчита приетото от всеки като дарение, след което го разпределя и всеки си получава съответния процент от заработеното. Основният процент остава за оргаинзатора, разбира се, а продаващите приемат, че това именно са средствата, отиващи при нуждаещия се от тях. Но не би. И няма значение дали закупилият картичка ще поиска и квитанция за сумата. Защото така организацията се самоиздържа, докато „промотира“ нуждата от средства на нуждаещия се. За него ще бъдат парите, които някой реши да преведе по банковата му сметка, за „промотирането“ на която обаче, организацията всъщност много не се напряга. А през това време тя трябва да може да му помага, т.е. трябва да се издържа…
За мен, тези действия, при все законни и целесъобразни, са престъпни, защото са всъщност аморални. И МЗ трябва да обърне внимание на въпроса, с цел неговото решение. А дотогава, скъпи съграждани, не дарявайте на улицата!
Вашият коментар