Живеещите в големите градове данъкоплатци нерядко се жалват от състоянието на градската среда. Боклуците са много и като че ли – перманентни. Съответно общините най-често отговарят, че няма нарушения в организацията по сметосъбиране и сметоизвозване и цитират количествени данни. Накратко, едните казват: „твърде мръсно е“, а другите отговарят: „почистили сме“. И очевидно и двете страни имат своите основания. Тогава какво, нерешим ли е проблемът със замърсената градска среда. Със сигурност – не. Доказателство за това можем да видим в страни като Германия, Холандия и др. Кое е различното между тях и нас тогава. И там, и тук вече организацията по почистване започва да се изравнява като механизми и като качество. Но там, за разлика от тук, има и друго. Някои ще кажат: „има гражданско самосъзнание и никой не си хвърля отпадъците в реката или на улицата“. Това, ако и да е вярно, всъщност е част от това „друго“ и то е контролът. Глобите за нарушения там са такива, че просто не ти оставят място за избор. Освен това, има и принудителен общественополезен труд за провинилите се. И ако на нас нещо ни липсва, за да постигнем техните резултати по отношение чистотата в населените места, то е именно това.
Преди 10-на дни в София общината организира почистване коритото на минаващата през сърцето на града река Владайска. Тоновете отпадъци бяха събрани и изхвърлени. Сега спокойно могат да съберат още няколко тона, защото изхвърлянето на отпадъци там си продължава. Колкото и усилия да хвърлят общините за почистване, мръсотията ще се появава отново и отново, докато не се въведе и адекватния контрол. Ако дори от време на време патрулиращи служители залавят нарушители и освен налагането на глоба ги предават и на съд, за да бъдат съдени по бързата процедура, където ако им се наложи наказание да положат дори един само ден принудителен труд в почистването на града, дали практиката да изхвърляме боклуци където ни попадне няма да секне?
Вашият коментар