Замислих се, че българският народ винаги е търсил и вярвал на водачите си. Сплотявал се е около силните лидери. И винаги е бил по-благосклонен към изявените, действените, заставащи зад думите си политици. Точно вярата във водача, значи – казвам си, обяснява успеха на царя на прдишните избори – народът искаше ВОДАЧ и го припозна в лицето на Симеон ІІ. Същото значи, стои сега в основата на високия рейтинг на Бойко Борисов…
Разсъжденията ми бяха прекъснати от появата на екрана на сегашния ни премиер, произнасящ реч. Слушах речта му и с всяка изминала дума в мен се разгаряше негодувание, неудовлетворение, усещах огромната разлика между духа на неговата и предишната реч. Слаба реч – слаб политик, казах си. Но премиерът ме изненада – той се показа силен. Силен в това да не говори за България, както и да не обръща внимание на грешките, които допускаше – „Човечеството измисли лекове срещу лекарствата, мъчили го от векове“ е една от гениалните, може би…
И това ми било лидер! Ще добавя само едно – ако Обама произнесе подобна реч, неговата кариера би завършила много грандиозно… и бързо.
Вашият коментар