За българския език и рекламите

Попаднах днес на статията на Стилияна Величкова и се сетих за още нещо, на което като че ли никой не обръща внимание, но което според мен, освен че е в подкрепа на казаното от нея, е и в разрез от една страна с приетата вече ХАРТА ЗА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО СЛОВО, от друга – с желанието ни като общество да запазим чистотата на българския език и от трета – с правата ни като потребители.

Имам предвид рекламите на продукти по нашите телевизии и радиа. В болшинството от случаите те съдържат текст, песен или дори цяло рекламно послание на чужд език, макар да могат да бъдат преведени. Идеята е, че би трябвало всичко в излъчваната реклама, освен името на продукта, когато то е запазена марка (но не и неговите вид, характеристики и пр.), да бъде на БЪЛГАРСКИ. Защото стигаме до абсурди като тези да ни рекламират български продукт с преводими, но непреведени наименования на английски или други езици. В крайна сметка на кого рекламират, на чужденците в България ли? Едва ли, ако вземем предвид произношението в някои от рекламите.

Да вземем за пример рекламата на сапуни „TET-A-TET aqua natura“. Този текст, доколкото мога да си го преведа, значи „TET-A-TET природна вода“. Ако не се лъжа, това си е български продукт (но и да не е…). Някои биха казали „Е, как да рекламираш на български такова име, нали ще излезе, че продаваш „гола вода“!“ Но извън кръга на шегата е ясно, че ТЕТ-А-ТЕТ е запазена марка, име, а aqua natura е пояснение и трябва да е на български. Както да кажеш „Прах Персил, избелващ“, например. Сходен случай е рекламата на „Nivea for men“. Ние чуваме „Нивеа фор мен“ (да им имам произношението), но това ли е името на продукта?! Кое изобщо налага това име да не бъде преведено на „Нивеа“ – за мъже“?! Или рекламата на „Gilette“ Blue II Plus (ние чуваме „Жилет блу ту плюс“, макар че като ще е на английски, не би трябвало да се произнася „плюс“, а „плас“), което всъщност би трябвало да ни прочетат в преведен вариант, а именно: „Жилет“ – плюс две сини“ (ленти). Пример в това отношение са и рекламата на бонбоните „Merci“, където от екрана ни казват да изберем „Мерси“, грейт върайъти“ (вместо „Мерси, огромно разнообразие“), както и рекламата на „Garnier“: „Гарние калър нейчъръл“ и „Лаборатоар Гарние“ (вместо „Лаборатория Гарние“), както и стотици други. Може да се каже дори, че примери за обратното – да чуем всичко в рекламното послание на български – почти липсват. Защо? Да, знам, чуждото звучи по-модерно, звучи „по-така“ и съответно – продава.

Освен тези „малки“ забележки, обаче, има и един друг тип рекламни послания – тези, които са изцяло на чужд език. Като ракламата на „Tuborg“, например. Смятам, че тук нарушението на Хартата и на потребителските ми права е повече от сериозно, защото търговците са длъжни да предоставят информация за продавания от тях продукт на български език. Не искам да ме помислите за краен, но по руските телевизии рекламата дори на „Famous grouse“ Scotch wisky съвсем не се произнася на английски, а е преведена на руски, изцяло – „Шотландско уиски „Известната яребица“. А какво да кажем за клиповете с песни и т.н. на чужд език, в които рекламното послание се превръща просто в някаква песен за неразбиращите езика, на който е тя.

Вярвам, че болшинството от българските зрители (не фирмите-вносители) искат всичко в рекламите, което има значение на български, стига да не е запазена марка, да БЪДЕ преведено на български. Вярвам, че това е и заложено в смисъла на закона за защита на потребителя. И не разбирам защо всъщност се допуска от съответните контролни органи. А може би трябва да им кажем?