„Тате, тази вечер ще има ли приказка?“, пита ме моята дъщеря, докато я целувам по челото, пожелавайки й „лека нощ“. „Искам приказка за самолет!“.
Имало едно време един малък самолет, който много искал да лети нависоко като по-големите самолети, но там много се задъхвал и един път без малко дори да загуби ориентация и да падне на земята. Разбира се, всички му се смеели на опитите и желанието.
– Ти си малък самолет, стой си на ниското – подхвърляли му.
– Или по-добре – на земята – хилели се други.
Един ден, имало ужасна буря.
Никой самолет не смеел да си покаже носа навън. И ето че от радиото се чул SOS – един самолет бил в беда. Някъде в полето, Хвъркатко, който можел да лети най-нависоко от всички самолети, си бил счупил колесника и не можел да литне, а бурята приближавала и щяла да стовари отгоре му какво ли не.
– Ами ние като му казвахме да не отива… – мърморели едни.
– Дано издържи – поклащали перки други и с тревога гледали как навън бурята вилнеела.
След като бурята се укротила, вятърът утихнал и слънцето отново се показало, самолетите излезли от хангара и започнали да разчистват пистата, за да организират търсенето на изпадналия в беда самолет. От радиото не се чувал повече сигнала за помощ и опитите да се свържат с Хвъркатко оставали без отговор. Всички били много унили.
– Тръгвам да намеря Хвъркатко – казал един от по-младите самолети. Дано да се е повредило само радиото му…
И тъкмо поемал по пистата, по радиото се чул гласът на малкия самолет, който искал да лети нависоко:
– Моля, осигурете аварийната писта за кацане, пристигаме след 5 минути.
Спогледали се самолетите. Ама как… къде е малкият?!
В суматохата и бурята никой не забелязал как малкия самолет излязъл, за да отиде на помощ на приятеля им. И макар и малък, успял да издигне приятелят им и да го поведе към тях. И сега се задавал, хванал здраво въжето, с което теглел Хвъркатко и се снишавал за кацане.
Всички самолети надали радостни викове и не след дълго весело се прегръщали с Хвъркатко.
Най-старият самолет хванал Хвръкатко и малкия самолет за перките и се прокашлял. Всички стихнали.
– Днес малкият самолет ни показа, че всеки може да е нависоко и без да лети нависоко! Той прояви храброст, която го издига по-високо от всички нас. Нека го наградим с медала ни за храброст и никога повече не се присмиваме на онези, които искат да постигнат невъзможното!
Ура!
Всички се съгласили и тази вечер стояли до късно да слушат отново и отново как малкия самолет спасил Хвъркатко.
Край.
Лека нощ, Мария!
Вашият коментар