Грамотността на младите или накъде отиваме

По въпроса за състоянието, качеството и проблемите на българското образование има много какво да се говори. Но осъзнаваме ли, че докато се „говори“, обществото е реално засегнато? Вижте едно писмо, което получих по повод наша обява за работа в сферата на ресторантьорството:

„Здравеите! Прочетох ваща обява каде сте пуснали в интернет.Аз см работил 3 месеца като барман оправител на хотел и сервитиор но проблем е че нямам все още 18 а см на 17 и половина но иам предстажа от работата и мога да кажа че знам как се работи такава работа предимн барманството.Ако проявите интерес обадете ми се на 08…“

Да коментирам ли?! Вие бихте ли коментирали? Добре, няма да коментираме. Само ще допълня, че мога да ви покажа още не едно такова писмо. На практика, сред писмата и кандидатурите, които получавам, не мога да открия такова, което да нарека „изрядно“. Съзнателно не намесвам други елементи от деловата ми комуникация с представители на съвременната младеж, че ще стане страшно. Но по повод грамотността им, бих искал да им задам, а защо не и на всички нас, следните няколко въпроса:

1. Смятате ли, че е допустимо младеж на 17 г. да пише толкова фрапиращо неграмотно (над 20 правописни и стилистични грешки за текст от 40 думи!!!), още повече, че става въпрос за негова кореспонденция с предполагаем бъдещ негов работодател?
2. Дали това е изолиран случай?
3. Кой носи отговорност за нивото на грамотност на този младеж – той, обществото (ние), семейството, училището?
4. Как да се отнасяме към неграмотно пишещите?
5. Можем ли да искаме те да преминат курс за ограмотяване?

Лично аз, като си отговарям на тези въпроси, виждам една много неприятна картина на нашето „българско“ бъдеще. А вие?