Бе, никой не може да ми казва дали и къде мога да пикая!

Обсъжданията в парламента дали забраната на пушенето на обществени места да отпадне предизвикаха протести и протести на протестите. Обществото ни се раздели на лагери и от всяка медия се чуват различни коментари в полза на едната или другата теза. Предизвикват се и се отразяват публично дебати между защитаващите „пушачите“ и „непушачите“. Поставям ги в кавички, защото в групите им има както от едните, така и от другите. Това, обаче означава поне едно нещо със сигурност: дали да има забрана на пушенето или не, не е кампания на едните срещу другите!

Базирайки се на най-важния закон в държавата ни, Конституцията, забраната на пушенето на обществени места, не би трябвало изобщо да бъде обект на спорове. Защото, макар и частен случай, защитаващите оставането в сила на забраната, водят кампания в защита на две неща:

Недоразуменията и споровете идват от неразбирането (не само от страна на защитаващите отпдането на забраната), че пушенето на обществени места е действие, нарушаващо нечии права и свобода. Защитаващите отпадането на забраната изместват проблема в други посоки, като например, че забраната се иска, защото това действие е вредно за самия пушач или пък, че с нея ще се накърнят права на пушещите…

Но ако първо си изясним що за действие е пушенето на обществено място, спорове не би имало дали то да бъде забранено. Защото лесно ще забележим аналогичното в неговата същност с тази на действия, вече забранени, като противообществени. Действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие.

Да вземем за пример една непристойна проява като пикаенето на публично място. Можем ли да толерираме някой, който го прави без оглед на хората около него? Ами ако това става в закрито публично място? Ами ако вие сте пряко засегнат от това действие?

Да, подобна проява е несъвместима с понятието „цивилизовано общество“. А аналогичността й с действието „пушене“ е очевидна. Но тя е квалифицирана от закона като противообществена проява. Защо да не бъде квалифицирана като такава тогава и пушенето?

И ако забраната е налице, тогава тя трябва да се отнася за всички обществено достъпни места. Доводът, че „частната собственост е неприкосновена“ съвсем не може да се разпростре и върху действията, които се извършват в тази собственост. Ако нещо е противоправно, то е такова на всяка част от територията на държавата. Па била тя и частна собственост.

Уважаеми приятели, пушачи и непушачи! Забраната за пушене на всички обществени места трябва да остане: тя гарантира равенството в правата и свободите на пушача и непушача. И когато тя влезе в сила, ще се боря да се спазва.

Аз подкрепям кампания „Без дим„.