Учителят К. леко смръщва вежди, после с прояснено лице и хитър пламък в очите пита:
– И кое е по-добре?! – замълчава драматично, сякаш очаква аз да отговоря на този фундаментален въпрос. – Ами, разбира се, че да си съпруга! – а в погледа му се чете тържеството на прозрението. – “Защо?” ще попитате вие, нали! Ще ви отговоря много просто с риск да ме обвините, че копирам от “Ефира” – защото две е винаги повече от едно!
Коментар: Когато “БиТиВи” беше “Ефир 2”, използваше фразата “Две е повече от едно” като рекламен слоган.
Няколко секунди Учителят се наслаждава на изражението ми, после отново взима думата:
– Какво имам предвид?! Хех, чиста математика, колега: да си любовница – ето, това е едно. Да си съпруга и в същото време и любовница – ето това е две. А?! Хаа…, – доволен и засмян той вдига пръст нагоре – виждате ли остротата на моята мисъл? И сега е много по-лесно да си отговорите, нали?
След мига на пълния си триумф Учителя К. ме поглежда изкосо и доловил нещо в изражението ми, продължава:
– Можем да подходим и по-задълбочено към въпроса, разбира се. И нека да тръгнем от там, “по-добре” за кого? За нейния съпруг или за любовника й? Или за самата жена? Или за обществото? За кого? – извисява се гласът му и въпросът увисва в последващата тишина. – Ха, де…?! – потрива той ръце, хванал ме натясно. – Усещате ли сега и дълбочината на моята мисъл? За да получиш добър отговор, колега, просто трябва да зададеш добър въпрос. Ей, това последното го казах направо гениално, – възхищава се искрено на себе си Учителят – дори можете да си го подчертаете! И тук веднага ще ви кажа, че вече над тези въпроси е разсъждавал и самият сър Джордж Байрон.
Коментар: Джордж Байрон, роден 1788 г. в Лондон, е един от най-големите английски поети-романтици на 19-ти век.
– И не само е разсъждавал, ами и е писал – вдъхновено посочва листа ми Учителя К. – Да вземем тук за паралел “Дон Жуан”.
Коментар: В операта “Дон Жуан”, главният герой е безскрупулен прелъстител.
– Какво виждаме – ходи си Жуан насам-натам, и при съпруги, и при девици и … пише в тефтера, смята. И какво още – ами дава ни отговори! Той прави едно проучване, изследва една статистическа извадка, както се казва, докато го вади… – Учителят К. замълчава, сякаш вслушвайки се в себе си, после ме поглежда – Кое вади?! Тефтера, проучването, отговора – което ви харесва. Но ето, – гласът на Учителя става твърд – благодарение на неговия самоотвержен и бих казал недооценен труд, сега ние можем да видим каква е по-добре да си, съпруга или любовница, в абсолютната дълбочина на въпроса. Така че, който иска задълбоченост, да вземе да почете, да погледа, да послуша, да опита… ъъъ, е, кой каквото може – смекчава тона Учителя. – Според мен, обаче въпросът ви съвсем не изисква подобни анализи. Ами да! Ами че просто вижте и обратната страна на медала, както се казва. Коя е тя, ще попитате вие. Аз ще ви отговоря и на този въпрос: наказанието! – нов драматичен момент, в който реакцията ми явно е достатъчно мудна. – Ще ви помогна – има ли наказание да си съпруга!? А? Хаа… – усетил ме, че започвам да схващам, Учителят се усмихва – Докато любовницата… леле-леле… – усмивката се сменя със сключени вежди. – Така че, нещата са съвсем ясни, уважаеми – да си съпруга винаги е по-добре! Благодаря ви за вниманието и айде, – намига ми той – че трябва да звънна едно телефонче…
Вашият коментар