Българите и статистиката

Гледам едни статистики и се радвам. Защо?! Ами, ето, да се порадваме заедно: по раждаемост за 2015 г. изпреварваме не само Румъния, но и Унгария и Кипър, а там стимулите за раждане, както е известно, са утвърдени в дългогодишна държавна социална политика.

Сега да ви задам един въпрос: знаете ли, че в регион Русе са предвидени ЕГН-та за 28 бебета/раждания в един ден – 14 момчета и 14 момичета? Не?! Ок, аз също не знаех, но да знаете: първо проверявайте дали не са свършили номерата за деня и тогава раждайте. Така, за регион Пловдив бройките са 66 (по 33 за двата пола). Калине, умната, ей – да не претоварим системата! И така и за другите региони на страната. Общо броят отпускани от системата на ЕСГРАОН ЕГН-та на ден за раждания у нас е точно 1000. Това прави 365 хил. бебета годишно и то по равно от двата пола.

Та, за моя „радост“, от споменатите статистики виждам и че системата не е заплашена от претоварване, дори и да въведем третия пол (да пази Бог!). Ако през 60-70-те години на 20 в. раждаемостта у нас е била към 140-150 хил. на година, то за последните години, т.е. 50-60 г. по-късно, тя е едва към 60 хил. новородени (за 2016 г.). Всъщност, ето го радостното – има мегдан за още 305 хил. бебета, бе хора, айде, включвайте се смело!

Пред мен е и един интересен документ от това недалечно минало – 70-те г. на миналия век, когато раждаемостта у нас е била на такива нива (над 100 хил/г.). Документът е в хубава за онова време пластична калъфка и удостоверява признателността на Народна република България към моята майка (Бог да я прости и приеме при своите светии) за родените от нея три деца, като за този ѝ подвиг Родината я награждава с медал за майчинство…

Медал за майчинство на Народна република България

Казват, че богатството на една нация са децата. Тогава, обаче, според тия статистики нацията ни е обедняла за последните 50-60 г. с 50-60%. Не е само това, за съжаление. При запазване на тези темпове, простата сметка показва, че до достигане на 100% (нито едно родено дете за 1 година) на нея ѝ остават, има-няма, 40-50 г… По-сложната сметка показвала пак същото – справка проф. Трендафил Митев – и посочва, че последният българин ще изчезне 50-60 г. след това (към 2130 г.).

Ако тия статистики вас не ви радват, обаче, ами вземете направете нещо да ги промените! Или ще излязат прави ония, които казват, че „българската жена я мързи да отгледа две деца“?