Служебно правителство… от Брюксел

Последиците за България след доклада, с който Европа ни посочи с пръст, явно са очевидни за всички. В обществото започна да се формира консенсус, че виновните трябва да понесат своята отговорност, че трябва да бъдат наказани. Може би този консенсус ще се трансформира във воля и това наистина ще се случи – Правителството пада, виновните отиват на съд, идва служебно правителство и предсрочни избори, които да донесат разрешение на проблемите ни не само с Евросъюза, но и във вътрешнополитически аспект. Но има ли вариант, при който това наистина да се случи?

Нека направим малко отклонение и си отговорим на един друг въпрос: обществото ни знаеше ли за проблемите, изтъкнати в евродоклада – корупция, злоупотреби и пр.? Да! Знае дори повече. Информацията за симбиозата между престъпност и властимащи е толкова конкретна, а борбата с нея толкова забележимо неефективна, че дори Европа посочи с пръст и цялата ни съдебна система като нефункционираща. С други думи, обществото ни знае всичко, но и досега не успява да промени нещо чрез инструментите, предвидени за това в едно гражданското общество. Не може дори и чрез изборното си право. Защото властимащите имат грижата да са винаги властимащите. Било като създадат нов закон, било като тайно организират „нова” партия-опонент, било със задкулисно манипулиране на избирателите…, инструментариумът им е почти неизчерпаем. И както се оказва, в играта са всички или по-точно всички са едно и също, само че с различни лица – БСП, ДПС, НДСВ, СДС и пр. И да, обществото знае, че не само сегашното правителство е виновно, но и всички предишни, и всички бъдещи. Властимащите, разбира се, също го знаят. И така, кучетата да си лаят, керванът ще си върви. Досега. Сега се появи нещо, което тотално промени баланса. Оказа се, че властимащите са недооценили нещо и на практика са дали от властта си на някой, когото не могат да манипулират – Европейският съюз.

На пръв поглед – пасивен наблюдател. Но сега ни става ясно, че макар и пасивно, той може да влияе на властимащите и да накара обществото да бъде активно. И всичко това, продиктувано от защитата на собствените му интереси, които по логиката на неговото съществуване, неизбежно съвпадат и с националните ни обществени интереси.

И сега да се върнем към предстоящото. За българския избирател липсата на реална алтернатива на досегашното управление поставя един почти риторичен въпрос: кой е този политически субект, който може да бъде не само носител на народното доверие, но и наистина защитник на интересите на обикновените хора, онзи, след който съграденото да остава, та да бъде поставен на кормилото на държавата и уверено да я изведе до желаните европейски хоризонти, след като всички наши политически сили, искащи властта са компрометирани!

Мисля, че изводът се налага от само себе си: всеки…, стига да има постоянни независими (разбирай европейски) представители в структурите на всяка от трите власти, избирани и назначавани от Европа, натоварени с функциите по контрола. Една разновидност на валутен борд. Ето, това е решението: служебно съ-Европейско правителство. Пропуснах да проверя, дали Конституцията не го забранява, но пък колко му е да променим и нея, щом се налага!