Говорехме от доста време. Най-вече той. Говореше за неща в Картината пред него. Описваше ги, но сякаш с дъждовни капки – едри, бързи, без детайли и без връзка помежду си, полуразмазани, примесени с множество отблясъци щрихи. Но все пак картина. Отдалеч тя изглеждаше като Истина. Но аз знаех как изглежда Тя.
Когато той спря, се приближих към него. За миг надзърнах в очите му. Той търсеше, но взирането в далечината го бе направило почти невиждащ за пътя, по който стъпваше. Ориентирите, знаците, хората по пътя придобиваха важност, само ако се вписваха в картината, рисувана пред него от толкова много, но всъщност само от един. А тя би могла да бъде Истината, която той търсеше. И описвайки я отново и отново, той я правеше да изглежда все по-реална, все по-близка, все по-желана.
Сега беше спрял, все още ненаправил Избор, виждайки ме като неясен знак, който може би има значение за Пътя и трябва да се разчете. Но бих ли могъл да намеря правилните думи, за да го достигна! Как бих могъл да му покажаколко пагубна за него би била онази картина, ако той би я избрал за своя реалност! И как да остана, все пак, само знак! Имах нужда да помисля, да намеря решението, но мигът бе твърде кратък и скоро щеше да отлети. Нима бях безсилен и трябваше просто да стана свидетел как той се обрича на смърт. И тогава отговорът дойде – едновременно прост и логичен – трябваше да позволя да бъда знак, ако го искам.
– Ти си много близо до моята Истина – казах му. – И като че ли търсиш същото, което търсех и аз, за да разбера дали е Тя. Аз тогава се върнах при Извора. Отпих Жива вода. С времето се научих да идвам до Извора преди да тръгна за където и да било. Така в картината пред мен всяко противоречие, всяка подмяна на понятия и символи… ставаха все по-ясно и лесно отличими, а пътят ми – все по-разбираем, красив и пълноценен.
В очите му видях отражението на чакащия го зад мен, нетърпелив отново да го поведе напред, водач. Беше му протегнал ръката си и го подканваше да не спира. Видях и себе си – усмихнат знак, сочещ назад. Видях и трепкащо пламъче, полюшващо се. Беше на кръстопът и трябваше да направи избор. Един от многото бъдещи. Но и единствен.
Вашият коментар