Оказва се, че трябва да открия нова рубрика тук: „Приказки ОТ моята дъщеря“. За съжаление, в нея ще започна от втората приказка, която ни бе представена. Първата все още не мога да намеря къде бях записал, но беше многообещаваща. От тогава минаха май вече 2 години и не мога и да си я спомня, но… ще видим. Важното е, че тази вече е тук. Прочетете я и ще се радвам да чуя коментарите ви и да поразсъждаваме заедно над така добре получилият се, според мен, в сатирично и философско отношение текст.
Кестени
(от Анна Митева)
Веднъж бях сложила един кестен в пръстта. Но защо ли, не знам, той никак
не порастваше и реших да почакам още малко… Не щеш ли, порасна.
Почаках още малко… И ми пораснаха ягодки.
Реших да си посадя нов
кестен, обаче този път пораснаха сливи. Посадих
трети и последен кестен. И пораснаха мандарини. Имах всякакви плодове,
но не и кестени.
Все пак откъснах мандарините и ги запазих за после.
Показах ги на мама и с помощта й си посадих орех. За моя голяма изненада
от този същия орех пораснаха кестени. Оцветих ги с боичките и си
направих цяло семейство кестени.
Вашият коментар