Показателен в това отношение е и последният скандал в столична община за отдаването на автобусни линии в София. На бял свят излезе задкулисното договаряне, но и нещо много по-съществено – че това задкулисно уреждане на обществени поръчки е все още практика и то навсякъде в нашите институции. Защото все така у нас няма контрол. С две думи, у ръководителите на държавните служби и учреждения са и ножът и хлябът. Разделението на властите и най-вече контролът върху им са само пожелание.
Ето например, как се „печели“ обществена поръчка у нас: заинтересуваните лица, т.е. ръководството на съответната институция и фирмите Х, които ще спечелят тази поръчка, постигат съгласие за съответното финансово изражение на това кой колко ще получи. След тази най-важна част, следва и лесната – институцията да подготви изискванията към кандидатите и спецификациите по обществената поръчка, но така, че на тях да отговарят само „нашите“ фирми Х и техните услуги. Пример: дадена институция се нуждае от определен софтуер. След като заинтересуваните лица се разберат кой на кого и колко, институцията взема спецификациите, дадени и от фирмата, която ще спечели и заедно с всичко друго, с което тази фирма е уникална като характеристика на пазара, ги включва в изискванията по обществената поръчка. В резултат, на търга дори не се явяват други кандидати. А и да се появят, тръжната комисия лесно може да забележи, че те не отговарят в такава пълнота на изискванията и спецификациите на поръчката, както фирма Х. Съответно институцията, напълно редовно, възлага на фирма Х и изпълнението.
Ето пък, как се „печели“ конкурс за работа в наша институция. Говорим за по-високите постове, естествено. Заинтересуваните лица са ръководството на институцията и назначавания Х. Какви точно са мотивите или връзките помежду им е без значение. Институцията обявява конкурс за длъжността, на който, кандидатите се отсяват по документи и на интервю биват поканени желаните от институцията. Това интервю, разбира се е отново само формалност и е възможно дори да не се проведе, защото заповедта за назначаване е вече готова и бива придвижена веднага след определената за интервюто дата. В резултат Господин или Госпожа Х заема топлото място по напълно спазен от формална страна ред.
Не претендирам за изчерпателност с така изброените начини, а за това, че са практика. Практика, която е изцяло в ущърб на обществения интерес. „Защо“ е ясно. Не е ясно само кой и как ще я спре. Изобщо.
Вашият коментар