Доживях, Боже, благодаря ти! Доживях Европа да посочва нещо в България като достоен за подражание пример. И то не в друго, а в област, в която България е много по-назад – гражданското общество. Безпрецедентно, но факт – Европа се учи от българите на демокрация!
Какво се случи?
На 40-я ден от протеста срещу правителството на г-н Орешарски, множеството от протестиращи достигнаха и започнаха да обикалят отцепения около парламента район. В самия парламент все още се намираха стотина души – няколко министри, много депутати и няколко журналисти. Към този момент протестиращите бяха над 20 хиляди (точната цифра не се споменава в медиите). Когато депутатите приключиха заседанията си към 20 часа се оказа, че няма как да си тръгнат от сградата без да се озоват сред протестиращите.
Към 22 часа, когато протестът обикновено се ориентира към приключване, голямата част от протестиращите вече го напускаха, но останалите се обединяваха около идеята да не позволят на заседавалите този ден депутати да си тръгнат, докато не подадат исканата от протестиращите „оставка“.
Депутатите прецениха, че при оределия обръч от протестиращи, вече биха могли да преминат през него с автобус и съответни действия на силите на реда. Протестиращите обаче, бързо разгадаха намеренията им и в социалните мрежи заваляха призиви за присъединяване към протеста с цел недопускане на депутатите да си тръгнат. Звънеше се и се викаха приятели. Медиите отразяваха случващото се на живо. В резултат броят на протестиращите отново започна да се увеличава.
Към 22:30 планът на депутатите, лично одобрен от министър Йовчев, да се измъкнат от „обсадата“ вече беше в ход. Полицията трябваше да бъде използвана да „разчисти“ път през блокадата от хора. Едва излязъл от защитения периметър около Народното събрание, обаче автобусът, кортежът му от коли на жандармерията и осигуряващи сигурността им 100-на полицаи се озоваха плътно заобиколени от 2-3 хилядите души събрали се пред храм-паметника Невски. Напредването през вдигналите нагоре в знак на мирен протест ръце на морето от хора беше почти невъзможно. Протестиращите не искаха да отстъпят. Полицаите започнаха да изблъскват хората от непосредствената до себе си близост върху протестиращите зад тях. Няколко души бяха наранени, а градусът на напрежение силно се покачи. Протестиращите започнаха да оказват отпор и плътно да се притискат, за да устоят на натиска, мобилизирайки и протестиращите от по-задните редове. Някои от полицаите станаха по-груби, а други просто си изтърваха нервите, при което се стигна и до грозни сцени на полицейско насилие – непредизвикани удари с палки, с каски, щитове. Стигна се до проливане на кръв…
В крайна сметка, протестиращите успяха. Солидарни, задружни, помагащи си…
И ако до този момент европейските медии почти не коментираха случващото се у нас, сега тази пролята кръв им даде ново основание да го направят. България влезе в техните новини и коментари. На сутринта се появиха статии в издания като Шпигел, където гражданите могат и да коментират…
И ето, аз чета тези коментари на хора нямащи нищо общо с протеста, но виждащи в него граждански модели, идеи и действия, които и те биха искали да използват, следват или поне обмислят…
Доживях, Боже, доживях като граждани да сме положителен пример за Европа, благодаря ти!
Благодаря и на:
– всички протестиращи, особено на тези, които бяха в тази жива барикада…
– всички полицаи, които не си изтърваха нервите…
и най-много
– на всички момичета, които имаха смелостта да са ТАМ!
Виж още: Алгоритъмът на протеста
Вашият коментар